Категория: Правила за работа

Posted on by — Leave a comment

Списък на предоставяните административни услуги за пациентите

Списък на административните услуги, предоставяни от лечебното заведение

На линковете можете да получите информация за административните услуги, предоставяни за пациентите от лечебното заведение, съгласно Решение 704 от 5.10.2018 г.  на Министерския съвет. Информацията включва описание на административната услуга, необходимите документи, сроковете за получаване на услугите и таксите за тяхното предоставяне. 

Издаване на писмено съобщение за смърт

Издаване на болничен лист и дубликат на болничен лист

Издаване на медицинска документация – амбулаторен лист, рецепти, направления

Издаване на медицинско свидетелство за граждански брак

Издаване на медицинско свидетелство за физическа годност на водач на МПС

Издаване на медицинско свидетелство за работа

Издаване на медицинско свидетелство за учебно заведение

Издаване на удостоверения за профилактични прегледи и имунизации, за социални помощи, за постъпване в дом за социални грижи

Изготвяне на етапна епикриза – за ТЕЛК (вкл. направление за първоначално представяне на ТЕЛК и при поискване от ТЕЛК), ТОЛЕК,  застрахователна компания и др.

Предоставяне на здравна информация от лечебното заведение, отнасяща се до здравословното състояние на пациента, вкл. копия от медицински документи

Запознаване на наследници и роднини по права и съребрена линия до четвърта степен включително със здравната информация за починалия пациент и предоставяне на копия от медицинските документи

Издаване на сертификат за извършена ваксинация срещу КОВИД-19

Posted on by

Кога ОПЛ може да откаже медицинска помощ?

Адвокат Мария Петрова

Адвокат Мария Петрова - кога ОПЛ може да откаже преглед или лечение

Posted on by

Задължения на пациентите

Задължения на пациентите

При ползване на медицинска помощ в България, пациентите имат конкретни задължения, разписани в законите, наредбите и в НРД. 

Пациентите са длъжни да знаят и спазват своите задължения. Неспазването на задълженията може да доведе до:

  • намаляване на качеството на медицинските грижи
  • недостатъчен ефект върху здравето на пациентите, включително до заплаха за здравето както на самия пациент/негов родител, така и на цялото общество. 

За част от задълженията са предвидени санкции за пациентите. Например за неспазването на задължението за явяване за имунизация или профилактичен преглед е предвидена санкция в Закона за здравето в размер 50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо нарушение. 

Неспазването на задълженията на пациентите за тяхното поведение в лечебното заведение може да доведе до глоби и затвор за нарушителя (съгласно Наказателния кодекс) – в случаите на агресивно поведение, включително вербална агресия (агресия с думи – заплахи, непристоен речник, обиди, скандали и др. подобни).

Неспазването на задължението за придържане към предписаната лечебна схема е свързано с влошаване или недостатъчно подобряване на здравното състояние, като в същото време снема отговорността на лекаря за влошаването на състоянието. 

Медицинската помощ е съвместна дейност между лекаря, даващ насоки за поведение, и пациента, изпълняващ назначенията. Успехът на медицинската помощ изисква  взаимоотношения на доверие и взаимодействие между лекаря и пациента. Лекарят може да помогне в много случаи, но без активното участие на пациента в лечението трудно може да се постигне добър резултат. 

Задължения на пациентите в нормативните документи към 04.2019 г.

  1. Да се грижи за собственото си здраве (Закон за здравето)
  2. Да не уврежда здравето на другите (Закон за здравето)
  3. Да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му (Закон за здравето)
  4. Да спазва установения в този Правилник ред за оказване на медицинска помощ (Закон за здравето)
  5. Да посещава (или да заведе детето си за) задължителните профилактични и диспансерни прегледи и да извършва назначените от лекаря изследвания, консултации и имунизации.
  6. Да изпълнява точно предписанията на лекаря при лечение на заболяванията (Закон за здравното осигуряване).
  7. Да спазва изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД (Закон за здравното осигуряване)
  8. Да заплаща редовно дължимите здравни осигуровки (Закон за здравното осигуряване)
  9. Да съдейства за поддържане на обществения ред и за опазване на чистотата и имуществото на лечебното заведение при изчакване за преглед в чакалнята.
  10. Да се отнася с уважение към човешкото и професионално достойнство на лекуващия го лекар и неговия екип.
  11. Да представя при посещение при лекаря здравноосигурителна книжка или документ за самоличност
  12. Да заплаща определените със ЗЗО суми или сумите по договор с доставчика на административни услуги за всяка медицинска консултация (преглед,консултация по медицински проблем, обсъждане на резултати от изследвания и консултации, корекция на лечебна схема, медицински съвет по друг повод), определените в ценоразпис суми за услуги извън включените в Наредба 3.

Информацията е актуална към 04.2019 г. 

Posted on by

ОПЛ и спешна помощ

Задължения на ОПЛ по оказване на спешна медицинска помощ

Терминът „спешно състояние“ е дефиниран в медицинския стандарт по спешна помощ. Под спешно състояние се разбира остро състояние или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. 

 

Определението на термина „спешна медицинска помощ“ е в Наредба № 25 от 4.11.1990 г. за оказване на спешна медицинска помощ. 

Чл. 2. Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.

Наредба 24 от 04.11.1999 г. определя кога пациент със заболяване е обект на спешна медицинска помощ: 

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са:

  1. Всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;
  2. Болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП);
  3. Лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните;
  4. Жени със започващо раждане или аборт;
  5. Деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ;
  6. Болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.

Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

Спешната помощ в България се организира и финансира от държавата.

Съгласно Наредба 3 за основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, ОПЛ оказва спешна помощ само при спешни състояния, възникнали на територията на лечебното заведение (в кабинета или в чакалнята):

  1. Оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента:

4.1. осигуряване на свободна проходимост на горните дихателни пътища (поставяне на въздуховод, трахеална пункция);

4.2. изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж;

4.3. осигуряване на периферен венозен източник и инфузия на лекарствени продукти;

4.4. електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане.

Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние на територията на лечебното заведение, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут до пристигането на екип на СМП.

Личния лекар не изпълнява спешна помощ на адрес. Поемането на спешните  случаи в дома на пациента, на работното място или на обществено място се осъществява чрез повикване на тел. 112 от Спешна помощ. 

Информацията е актуална към 04.2019 г.

Posted on by

Домашни посещения

Правила за извършване на домашни посещения

1.Оказване на медицинска помощ в дома на пациента /домашни посещения/ се извършват съгласно Наредба №3 за основния пакет дейности гарантирани от бюджета на НЗОК:

                        6.3. Домашните посещения се извършват в обявените в графика часове.

2.Домашните посещения се извършват само в планов порядък в обявените часове за домашни посещения  след преценка на необходимостта от лекаря и след приключване на амбулаторната дейност.

3. Домашни посещения се извършват само на пациенти,  които е невъзможно да бъдат транспортирани до лечебното заведение.

4. Заявяването на домашно посещение се извършва чрез личен разговор между лекаря и пациента/негови близки. 

5. При заявяване на домашно посещение пациентът/неговият близък трябва да даде кратка информация за състоянието на пациента, неговите оплаквания, давност и други важни за медицинската помощ въпроси, зададени от лекаря. 

6. При заявено домашно посещение пациентът/неговите близки следва да осигурят лице, което да покаже пътя към дома на пациента. Не е задължително да се осигури транспорт за лекаря. 

7. В случаите на осигурен от пациента транспорт до дома, в който ще се извърши домашния преглед, трябва да бъде осигурен и обратен транспорт за лекаря до амбулаторията. 

8. В случаите, когато домашното посещение се извършва с транспорт на лекаря, и разстоянието до дома е повече от 10 км, пациентът следва да заплати стойността на транспортните разходи в двете посоки. 

9. Медицинската документация за домашното посещение се оформя впоследствие, като болния или негови близки се поканват да подпишат изготвените документи в амбулаторията в часовете за амбулаторна дейност или в удобно време за лекаря и пациента/неговите близки.

10. Оказване на медицинска помощ в дома на пациента (домашни посещения) на неосигурени лица или на пациенти нерегистрирани в пациентската листа се извършват  след заплащане на регламентирана такса съгласно ценоразпис. 

11. Домашно посещение по желание на пациента, ако не отговаря на условията по т. 3, или извън часовете по т. 2, се заплаща от пациента по ценоразпис. 

12. Домашни посещения на лица с медицински проблеми, отговарящи на критериите за спешност, са обект на центровете за спешна медицинска помощ и се заявяват на тел. 112.  Общопрактикуващият лекар няма право да напусне амбулаторията и да извършва прегледи на пациенти в спешно състояние в техния дом или на обществено място в часовете, определени за амбулаторна или профилактична дейност. 

Информацията е актуална към 04.2019 г. 

Posted on by

Издаване на удостоверения за детски добавки и социални помощи

В практиката на д-р Виктория Чобанова се издават следните документи, необходими за дирекция „Социално подпомагане“:

Удостоверенията за проведени профилактични прегледи и имунизации се изискват от дирекция „Социално подпомагане“ във връзка с процедури по отпускане на детски добавки, социални помощи, при социална работа с деца в риск и в други случаи. 

Документът удостоверява дали в практиката са извършени регламентираните в нормативните документи профилактични прегледи и имунизации на детето. 

В случаите, когато детето не е посетило всички регламентирани в Наредба 8 и в НРД профилактични прегледи, не са извършени всички имунизации за неговата възраст, или при прегледа на детето са установени обстоятелства, насочващи към неглижиране на нуждите на детето (неправилно хранене, неправилно лечение, отклонения в психичното състояние на детето и във физическото развитие), тези обстоятелства се удостоверяват в документа за дирекция „Социално подпомагане“.

Обръщам внимание на родителите да се информират своевременно  и да водят децата си редовно за профилактичните прегледи и необходимите имунизации. 

Удостоверението за проведени профилактични прегледи и имунизации във връзка с процедура за отпускане на детски добавки (1 път годишно) се издава безплатно и е включено в основния пакет здравни дейности. 

Удостоверенията, свързани с получаване на други социални помощи, във връзка със социална работа за деца в риск, както и при искане за повторно издаване на документа в рамките на календарната година се издават срещу заплащане. 

Удостоверението се издава на лица с намалена работоспособност, определена с решение на ТЕЛК.

Удостоверението включва информация за заболяванията, лечението, необходимия хранителен режим и необходимостта от санаториално лечение. 

Удостоверението не е включено в основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и се издава срещу заплащане. 

Попълва се типов образец  въз основа на данните от наблюдението на пациента в практиката, наличните заболявания, комуникативни особености, хигиена, необходимост от специфични грижи, медикаменти. 

Комплектът документи не е включен в основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и се издава срещу заплащане. 

За издаване на удостоверения за детски добавки за деца и социална интеграция на здравноосигурени лица с определен от ТЕЛК процент НР са необходими документи, удостоверяващи съответните факти. 

За деца, които са имунизирани при друг ОПЛ или в друга държава, се изисква официална справка от лечебното заведение, провело имунизациите, с дати на всяка имунизация и име на ваксината. Ако имунизациите са извършени в друга страна, справката следва да бъде легализирана. 

За издаване на удостоверение за социална интеграция са необходими копие от решението на ТЕЛК и рецептурна книжка, съответно ползваните от пациента медикаменти за лечение на хроничното заболяване. В случаите, когато лечението се провежда от лекар в практиката и в документацията на пациента са налични съответните данни, удостоверението се издава въз основа на документацията в лечебното заведение. 

За подготовка за постъпване в социален дом са необходими типова бланка за предварителен преглед на пациента преди постъпване в дома и решение на ТЕЛК (ако пациентът е освидетелстван). Документите се оформят въз основа на медицинското досие на пациента, налично в амбулаторията. За пациенти, които са нови за практиката и за които няма налична информация, е необходимо извлечение от досие/етапна епикриза от предходния ОПЛ или медицинска документация, отразяваща наличните заболявания, проведените консултации, изследвания и лечение на пациента в последните 2 години. Документите за постъпване в социален дом се попълват след извършен преглед на пациента. 

Срокът за изготвяне на удостоверенията за детски добавки, социални помощи, социална интеграция и документите за постъпване в социален дом е до 3 работни дни, включително деня на искането.

Ако за издаването на документите е необходимо да бъде извършен преглед, срокът за издаване на документите е до 3 работни дни, считано от деня на извършения преглед. 

При допълнително поискана от пациента експресна административна услуга срокът за изготвяне на документите е до 6 часа, считано от постъпването на искането, съответно от извършването на прегледа (ако е необходимо да бъде извършен преди издаване на документа)

Издаването на удостоверение за проведени профилактични прегледи и имунизации за получаване на детски добавки (1 път годишно) е включено в основния пакет здравни дейности, гарантниран от бюджета на НЗОК и за него не се заплащат допълнително такси. 

Издаването на удостоверение за проведени прегледи и имунизации за социални помощи, по искане на дирекция „Закрила на детето“, както и при повторно искане от пациента за издаване на удостоверение, вкл. дубликат или по друга причина, се извършва срещу заплащане по ценоразпис. 

Издаването на удостоверение за социална интеграция на пациенти с определен % НР от ТЕЛК се извършва срещу заплащане по ценоразпис. 

Изготвянето на документи за постъпване в социален дом се извършва срещу заплащане по ценоразпис. 

Информацията е актуална към 04.2019 г.

Posted on by

Профилактични прегледи на деца

Детска консултация - колко често, какво включва, защо?

Профилактичните прегледи при деца се извършват от раждането на детето до навършване на 18 годишна възраст. 

Профилактичните прегледи при деца са задължителни по закон. Предвидена е санкция в размер 50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо за родители, които не водят децата си на задължителните профилактични прегледи и имунизации. 

Редовното посещение на детската консултация и профилактичните прегледи на учениците са необходимо условие за получаване на социални помощи, месечни добавки за отглеждане на дете, посещение на дете в детска градина или училище, участие на дете в екскурзия. Информация за редовно проведени профилактични прегледи се изисква от много институции във връзка с различни процедури. Всичко това показва значението, което обществото придава на отглеждането и грижите за децата. Задължение на ОПЛ е да сигнализира в отдел „Закрила на детето“ и в РЗИ за деца, които не са посещавали редовно детската консултация и имат пропуснати имунизации за своята възраст. 

Родителите имат право да изберат дали за тяхното дете ще се грижи ОПЛ или специалист-педиатър. 

Профилактичните прегледи се извършват от ОПЛ/специалист педиатър, който родителите са избрали да се грижи за здравето на детето. Имунизациите на децата се извършват от ОПЛ  на детето. 

Профилактични прегледи на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана от родителите услуга и се извършват срещу заплащане. Имунизациите на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана услуга се извършват само с предварително осигурена от родителите ваксина, съхранявана и транспортирана по регламентирания в нормативните документи начин (в хладилник, съотв. хладилна чанта), след обстоен преглед на детето и при наличие на актуална информация за поставените досега ваксини като вид и дози. 

Профилактичните прегледи на малките деца (до 2 години) се извършват в часовете, определени за детска консултация. Тези часове са предвидени за прегледи на здрави деца. Извършването на детски консултации извън определените часове крие рискове от заразяване на малкото дете в чакалнята от други лица, които имат заразни заболявания (най-често вирусни инфекции)

Първият профилактичен преглед на новороденото се прави по възможност в деня на избора на личен лекар на детето. Ако детето е в болница в този ден, първият преглед се извършва веднага след изписването му от лечебното заведение за болнична помощ. За първия преглед е необходимо родителите да представят на ОПЛ епикризата на детето от родилно/детско отделение. Информацията в епикризата е изключително важна, за да може Вашият лекар да предостави най-добрите грижи за Вашето дете. 

Честотата на профилактичните прегледи е регламентирана в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. Спазването на тази честота е необходимо условие за получаване на социални помощи, детски добавки, посещение в детска градина и училище. Неспазването на честотата на профилактичните прегледи е основание за сигнализиране на отдел „Закрила на детето“.  Дете с нередовни профилактични прегледи не може да постъпи в детска градина и не може да посещава училище. 

След избора на ОПЛ на детето в първия календарен месец новороденото трябва да бъде прегледано двукратно (през 15-20 дни). 

В периода от 1 месец до 1 година детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед  в детската консултация всеки месец. 

В периода от 1 до 2 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 4 пъти, през интервали не по-малки от 2 месеца. При изоставане с имунизациите Вашият ОПЛ ще определи кога да доведете детето за извършване на пропуснатите имунизации. 

В периода от 2 до 7 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 2 пъти годишно, през интервали не по-малки от 4 месеца. 

В периода от 7 до 18 години детето трябва да посети ОПЛ за профилактичен преглед 1 път годишно. 

Профилактичният преглед на детето включва:

  1. Подробна анамнеза от майката или друго лице, което се грижи за детето, относно: поведението на детето, новите умения/знания, проблеми на майката с отглеждането на детето, с какво се храни детето, има ли затруднения в храненето, има ли признаци на здравни проблеми (напр. диария, повръщане, кашлица, обриви, неспокоен сън, гърчове и др.)
  2. Обстоен преглед на детето със скрининг за прояви на здравни проблеми. В различните възрастови групи ОПЛ извършва скрининг на различни здравни проблеми и по тази причина дейностите, включени в профилактичния преглед, са различни.
  3. Измерване на ръст, тегло, обиколки на тялото и на главата  с оценка за физическото развитие на детето.
  4. Оценка на нервно-психическото развитие на малките деца и на интелектуалното развитие на големите деца.
  5. Ориентировъчна оценка на зрението и слуха на детето – на 6-ия месец, 12-ия месец, 5-та година (зрение) и ежегодно за децата над 7 години (зрение).
  6. Оценка за дисплазия на тазобедрената става – при първи преглед и на 4-месечна възраст
  7. Оценка на половото съзряване (при ученици)
  8. Здравни съвети за: начина на хранене (включително запазване на кърменето), начина на отглеждане, начина на справяне с чести проблеми (напр. обриви, колики, плач, неспокойствие и други), закаляване, осигуряване на безопасна среда в дома, предпазване от инфекции и др. 
  9. Извършване на задължителните имунизации съгласно имунизационния календар на Република България

Изследванията, предвидени в рамките на профилактичната програма, са:

  • Пълна кръвна картина и урина, изследвани в лаборатория – на 6 месеца,  на 12 месеца и на 3 години (ПКК и СУЕ)
  • Скринингово ехографско изследване за патология на бъбреци и надбъбречни жлези – на 6 месеца (извършва се от специалист по детска нефрология или по образна диагностика с направление от ОПЛ)
  • Скринингово изследване за чревни паразити – 1 път годишно в периода от 2 до 7 години.
  •  Скринингово изследване за протеин в урината – ежегодно във възрастта от 7 до 18 години

Имунизациите са задължителни (изискват се за всяко дете) и препоръчителни (препоръчват се за предпазване от заболявания, но се извършват по желание на родителите след информиране от лекаря). 

Задължителните имунизации са регламентирани в Наредба 15 за имунизациите в Република България. Задължителни имунизации съгласно последната редакция на имунизационния календар са: 

  1. Имунизация срещу хепатит В – в три приема (в родилно отделение, на 1-ия месец и на 6-ия месец) – когато се прави като самостоятелна ваксина, или само в родилно отделение (когато се прави в комбинация с друга ваксина)
  2. Имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В – в три приема (2-ри, 3-ти и 4-ти месец) и реимунизация на 14-ти месец – прави се с петвалентна ваксина или с шествалентна ваксина (с включена ваксина срещу хепатит В)
  3.  Имунизация срещу туберкулоза – прави се в родилно отделение, на 7-ия месец се проверява има ли реакция на организма (белег от имунизацията). При липса на белег се прави проба Манту на бебето и при необходимост се прави реимунизация. С Манту се проверяват и децата на 11-годишна възраст за наличие на имунитет срещу туберкулозата, като при спадане на имунитета се реимунизират. 
  4. Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола – прави се на 13 месечна възраст с комбинирана ваксина.  Реимунизацията се прави на 12-годишна възраст.
  5. Имунизация срещу пневмококови инфекции – прави се с моноваксина на 2-ия, 3-ия и 4-ия месец и реимунизация на 12-ия месец
  6. Реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит се прави с еднократна ваксинация на 6-годишна възраст.
  7. Реимунизация срещу тетанус и дифтерия се прави на 12 и на 17 годишна възраст. 

Препоръчителните имунизации, които в момента се правят безплатно на децата по желание на родителите (по програми на МЗ) са: 

  1. Имунизация срещу ротавируси – прави се чрез приемане на ваксината през устата в двудозова или в тридозова схема (в зависимост от биопродукта) – първата доза се дава на бебето след навършване на 6 седмици, а втората – най-малко 4 седмици след първата, но не по-късно от 20-та седмица. Ротавирусите причиняват тежки диарии при малки деца, налагащи хоспитализация, като е възможен и смъртен изход при тежко протичане. Ваксинацията срещу ротавируси намалява вероятността от ротавирусен гастроентерит в над 98 % от случаите. 
  2. Имунизация срещу човешки папиломавирус – на девойки на 12 и 13 години, с двудозова или тридозова схема – след извършване на задължителните за възрастта ваксинации. Човешкият папиломавирус е основен причинител на рака на маточната шийка, който засяга млади жени (20-35 години), протича тежко и често завършва със смърт. Имунизацията срещу папиломавируси предпазва от развитие на рак на маточната шийка в над 95 % от случаите.

Информацията е актуална към 01.2019 г. 

Posted on by

Какво включва профилактичният преглед за лица над 18 години?

Какво включва профилактичният преглед?

Профилактичният преглед в България е задължителен за всички – здравноосигурени и с прекъснати осигурителни права.  Задължението е регламентирано в Закона за здравето. За неявяване на профилактичен преглед/имунизация в Закона е предвидена санкция в размер на 50 лв за първо неявяване и 100 лв за всяко следващо. Пациентите с прекъснати здравноосигурителни права заплащат дейностите, включени в профилактичния преглед. 

Вашият лекар може да ви подсети за явяването на профилактичен преглед, но не е задължен да прави това. Задължение на лекаря е да извърши профилактичния преглед в обем, регламентиран в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. 

Профилактичният преглед представлява експертна оценка за състоянието на  Вашето здраве по определени в Наредба № 8 критерии с оглед скрининг и ранна диагностика на сериозни заболявания в стадий, когато тяхното лечение е възможно и ефективно, както и оценка на риска от развитие на някои заболявания.  Това се извършва чрез клиничен преглед, апаратни и лабораторни изследвания съгласно Наредба 8.

Пропускането на профилактичния преглед може да доведе до закъснение в диагностиката, по-неефективно лечение и развитие на усложнения от заболявания. 

Профилактичният преглед на лица над 18 години се извършва един път годишно. 

Медицинските дейности, които са включени в профилактичния преглед, зависят от Вашата възраст. По преценка на лекаря, в зависимост от здравното Ви състояние, могат да бъдат назначени допълнителни изследвания и/или консултации за уточняване на Вашето здравно състояние. 

Профилактичният преглед включва: 

  1.  Анамнеза (въпроси от лекаря към Вас) за сегашни и минали здравни проблеми, за наличие на определени заболявания сред Вашите кръвни родственици (диабет, ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания и др.), вредни навици (тютюнопушене, алкохолна консумация и др.); за жените – кратка гинекологична анамнеза.
  2. Оценка на индекса на телесна маса – чрез измерване на ръст, тегло, коремна обиколка. 
  3. Скрининг за артериална хипертония – измерване на артериално налягане
  4. Скрининг за ритъмни нарушения и промени в клапния апарат – чрез преслушване на сърдечните тонове
  5. Скрининг за отклонения в дейността на дихателната система – чрез преслушване на белите дробове
  6. Скрининг за патология на щитовидната жлеза – чрез палпация
  7. Скрининг за патология на лимфните възли – чрез палпация на достъпните зони на струпване на лимфни възли
  8. Скрининг за груба патология на коремните органи – чрез палпация
  9. Скрининг за патология в областта на крайниците и тяхното кръвообращение – чрез оглед и палпация
  10. Скрининг за патологични формации на млечните жлези и указания за самоконтрол на млечните жлези (при жени) – извършва се чрез палпация на млечните жлези. За жените от 50 до 69 години е регламентирана профилактична мамография 1 път на 2 години с направление от ОПЛ.  От 2022 година жените от 30 до 50 годишна възраст подлежат на ехографско изследване на млечните жлези 1 път на 2 години с направление от ОПЛ. 
  11. Скрининг за намалено зрение – чрез ориентировъчна оценка на зрението посредством специални таблици за зрителна острота
  12. Скрининг за ритъмна и проводна патология, нарушено хранене на сърдечния мускул – чрез извършване на ЕКГ
  13. Скрининг за патология на бъбреците и пикочния мехур – чрез изследване на урина с тест-ленти. От 2022 година е предвидено изследване на урина в лаборатория – общо изследване и седимент – на 5 години, за всички  пациенти от 20 до 65 годишна възраст, заедно с назначените други лабораторни изследвания.  
  14. Скрининг за карцином на маточната шийка (при жени от 30 навършени до 40 навършени години) – чрез издаване на направление за специалист по акушерство и гинекология за вземане на цитонамазка и изпращането на пробата за изследване. Изследването се прави ежегодно, като след 2 отрицателни резултата от цитонамазка скринингът се извършва на 3 години.  
  15.  Скрининг за карцином на простатата (при мъже над 50-годишна възраст) – чрез вземане на кръвна проба за изследване на PSA (туморен маркер за заболявания на простатата) и свободен PSA 1 път на 2 години. 
  16. Скрининг за риска от развитие на диабет в следващите 10 години – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, предходни изследвания. При установен умерен и висок риск от диабет ОПЛ назначава изследване на кръвна захар и/или гликиран хемоглобин. 
  17. Скрининг за риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания в следващите 10 години (1 път на 5 години за мъже, навършили 40 години и жени, навършили 50 години) – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, изследвания на липиден профил. Не се извършва скрининг на лица, които имат регистрирано сърдечно-съдово, мозъчно-съдово заболяване или бъбречна недостатъчност. 
  18. Скрининг за левкемии и анемии (за лица от 20 до 65 години – 1 път на 5 години; за лица над 65 години – ежегодно) – чрез изследване на пълна кръвна картина.
  19. Скрининг за заболявания на черния дроб – за лица от 20 до 65 години 1 път на 5 години се назначават изследвания на АСАТ и АЛАТ. 
  20. Скрининг за хроничен хепатит В и С –  за лица от 40 до 65 години 1 път на 5 години в годината, в която навършват съответно 40, 45, 50, 55, 60-годишна възраст   се назначават изследвания за хепатит В и хепатит С с бърз тест с направление от ОПЛ в лаборатория.
  21. Скрининг за подагра –  а лица от 20 до 65 години 1 път на 5 години се назначават изследвания на пикочна киселина с направление от ОПЛ в лаборатория
  22. Задължителни имунизации срещу тетанус и дифтерия на 10-годишен интервал (в годината, в която навършват 25, 35, 45, 55, 65, 75, 85, 95-годишна възраст)
     
При профилактичния преглед можете да представите направени по друг повод изследвания в рамките на календарната година – това ще спести Вашето време, както и ще предотврати повторното назначаване на направени вече изследвания. 
 
По преценка на лекяря могат да бъдат назначени и други тестове и изследвания в зависимост от Вашето здравно състояние. 
 
Изследвания и консултации по желание на пациента не са включени в обема на профилактичния преглед, освен ако Вашият лекар прецени, че са необходими в конкретния случай. 

При желание от страна на пациента и при наличие на медицински показания към профилактичния преглед могат да бъдат включени и допълнителни изследвания срещу заплащане по ценоразпис:  

  • скринингово ехографско изследване на млечни жлези, щитовидна жлеза и/или коремни органи – изключително информативно и позволяващо ранна диагностика на сериозни заболявания, както и проследяване на съществуващи такива
  • скринингово изследване на артериалния и венозния кръвоток в долните крайници чрез периферен съдов доплер – позволява ранна диагностика на нарушено кръвоснабдяване на долните крайници, както и нарушения на венозния отток в тях
  • функционално изследване на дишането – позволява диагностика на ранните стадии на бронхиална астма и ХОББ
  • изследване на окислението на кръвта (пулсоксиметрия) – позволява оценка на начина, по който Вашият организъм използва кислорода
  • поставяне на апарат за 24-часово измерване на артериалното Ви налягане – позволява бърза (за 24 часа) преценка имате ли необходимост от започване или промяна на лечението за високо артериално налягане.

При установен риск от някои заболявания в рамките на профилактичния преглед са предвидени допълнително разяснения от ОПЛ за вида на риска; какво можете да направите, за да го намалите. Могат да бъдат назначени допълнително изследвания и консултации по преценка на Вашия ОПЛ: 

  1. При повишен риск от развитие на диабет – вземане на кръвна проба за изследване на кръвна захар и/или гликиран хемоглобин. Може да се наложи консултация със специалист по ендокринни заболявания в определени случаи. 
  2. При установяване на висок сърдечно-съдов риск  – регламентирана е консултация със специалист кардиолог.
  3. При установяване на риск от развитие на карцином на маточната шийка – консултация със специалист по акушерство и гинекология при патологичен резултат от цитонамазка.
  4. При установяване на риск от развитие на карцином на млечна жлеза ОПЛ преценява необходимостта от консултация (със специалист акушер-гинеколог или хирург) или допълнително изследване. При патологичен резултат от профилактичната мамография консултацията е регламентирана. 
  5. При установен риск от карцином на дебелото черво ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист гастроентеролог. Назначава се изследване на окултни кръвоизливи в лаборатория. 
  6. При установен риск от злокачествено новообразувание на простатата ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист уролог. При високи стойности на PSA (над 10 ng/ml) консултацията е регламентирана. 

Профилактичният преглед е част от Вашата грижа за Вашето здраве! Не го пропускайте!

Осигурете на лекаря достатъчно време, за да направи профилактичния преглед в необходимия обем - запишете си час за прегледа!

Информацията е актуална към 11.2022 г.

Posted on by

Подготовка за ТЕЛК

Право на освидетелстване от ТЕЛК имат пациенти с хронични заболявания, причиняващи трайна неработоспособност. 

Нормативната основа, регламентираща освидетелстване от ТЕЛК, са вписаните разпоредби в Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за експертиза на работоспособността, Наредба 3 за основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Правилникът за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Национален рамков договор.

Първоначалното представяне пред ТЕЛК, както и при влошаване на състоянието се извършва чрез изготвяне на Протокол за ТЕЛК. Протокол за ТЕЛК може да бъде издаден от общопрактикуващия лекар, от лекуващия специалист или от ЛКК.  Протоколът се изготвя въз основа на данните от анамнезата (оплакванията и историята на пациента), медицинска документация, отразяваща заболяванията на пациента (прегледи, изследвания, епикризи) и след извършен преглед на пациента. 

Протоколът за ТЕЛК представлява етапна епикриза, отразяваща здравното състояние на пациента към момента на прегледа. В него не могат да бъдат вписвани заболявания и състояния, за които липсва медицинска документация и които не са обективно налични при прегледа на пациента. 

След изготвянето му, протоколът за ТЕЛК трябва да бъде входиран в картотеката на ТЕЛК по местоживеене на пациента (постоянен адрес или временен адрес, на който пациентът е регистриран поне 3 месеца преди представянето на ТЕЛК). Пациентът получава на обявения в протокола адрес съобщение с датата, мястото на освидетелстване и медицинските документи, които следва да представи при освидетелстването. 

С писмото от ТЕЛК пациентът трябва да се консултира със своя ОПЛ за комплектоване на документите (изследвания и консултации), изисквани от ТЕЛК.  Този процес е включен в основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и за него пациентът не заплаща допълнително  такси, освен таксата за посещение при ОПЛ. 

Всички изследвания и консултации, направени от пациента в последните 12 месеца преди явяването на ТЕЛК, се признават от ТЕЛК и не е необходимо да се извършват преди освидетелстването. 

Вашият ОПЛ ще прегледа исканите от ТЕЛК изследвания и консултации, ще направи справка кои от тях имате извършени в последните 12 месеца и ще ви посочи кои изследвания и консултации следва да извършите преди явяването на ТЕЛК. 

Съгласно НРД 2018, НЗОК заплаща само високоспециализирани медикодиагностични изследвания по искане на ТЕЛК. Това означава, че ако нямате извършени определени изследвания, които не са високоспециализирани (напр. изследвания на кръвна захар, кръвна картина, чернодробни проби, рентгенови снимки и др.), същите следва да бъдат извършени в медико-диагностична лаборатория срещу заплащане по цени на лабораторията. 

За извършване на консултациите, искани от ТЕЛК, се издава направление бланка МЗ-НЗОК № 6 (талон за ЛКК). С това направление всеки лекар от СИМП (тесен специалист) следва да извърши нужната за ТЕЛК консултация. Всеки отказ на лекар от СИМП да направи консултация въз основа на издадено от ОПЛ направление бланка МЗ-НЗОК № 6 представлява нарушение на НРД, за което можете да напишете оплакване до РЗОК. В НРД изрично е забранено за консултации по искане на ТЕЛК да се издават направления бланка МЗ-НЗОК № 3 (талон за консултация). Не искайте от своя ОПЛ да нарушава разписаните правила за оказване на медицинска помощ – той подлежи на санкции за всяко нарушение. 

Указание на НЗОК във връзка с подготовката за ТЕЛК можете да видите тук. 

След извършване на исканите от ТЕЛК консултации и изследвания е желателно да посетите отново своя ОПЛ, за да провери дали Вашата документация отговаря на изискваната от ТЕЛК. Вашият лекар ще Ви даде копия от документите от досието, които да представите в ТЕЛК.

В някои случаи ТЕЛК искат цялото медицинско досие, съхранявано при ОПЛ. Ако получите от ОПЛ досието за освидетелстването в ТЕЛК, трябва в 7-дневен срок да върнете всички документи в досието. Ако е необходимо част от медицинските документи да бъдат приложени към Вашето дело в ТЕЛК, Вие трябва да се погрижите да направите копия от тези документи и да върнете на ОПЛ оригиналните медицински документи с всички прикачени към тях изследвания, консултации, електрокардиограми. Вашият ОПЛ няма никаква възможност да възстанови документи, изгубени от Вас или оставени в ТЕЛК. 

  1. Документ за самоличност. При представяне на ТЕЛК на деца – документ за самоличност на родителя.
  2. Удостоверение за настоящ адрес, ако е различен от постоянния
  3. Медицински документи – епикризи, изследвания, консултации, рентгенови снимки, други образни изследвания (КАТ, ЯМР, сцинтиграфии, ангиографии и др.)
  4. Всички изследвания и консултации, които сте извършвали през последните 12 месеца (с направление от ОПЛ или по друг повод – трудова медицина, платени изследвания и прегледи и т.н.)
  5. Предшестващо решение на ТЕЛК, ако има такова
  6. Списък със заболяванията, които искате да бъдат отразени в Протокола за ТЕЛК
  7. Списък с приеманите към момента на прегледа медикаменти (или опаковки от същите) – за вписване в протокола. 

Протоколът за ТЕЛК се изготвя в срок до 30 дни след заявяване на желание за това от страна на пациента. Изготвянето на Протокол за ТЕЛК се извършва след приключване на амбулаторните прегледи и предоставянето на услугата се съобразява с наличното свободно време, което лекарят може да отдели за тази услуга. 

В периодите на пререгистрация на пациенти (юни и декември) не се изготвят протоколи за ТЕЛК. При заявено желание от страна на пациента за представяне пред ТЕЛК в тези периоди, ОПЛ определя дата за изготвяне на Протокол за ТЕЛК след 6-то число на следващия месец (съответно юли и януари). 

След получаване на писмото от ТЕЛК  е желателно да запишете час за консултация с ОПЛ, т.к. справката за наличните и необходимите изследвания и консултации отнема време и ОПЛ може да няма възможност да я направи, ако нямате определен час за преглед. Същото важи и за консултацията с ОПЛ след извършване на исканите от ТЕЛК изследвания и консултации. 

  1. Изготвянето на Протокол за ТЕЛК не е включено в основния пакет здравни дейности, заплащан от НЗОК, и се заплаща по ценоразпис. 
  2. Подготовката на документите за представяне пред ТЕЛК (преглед и комплектоване на изследванията и консултациите) е услуга, включена в основния пакет здравни дейности и за нея не се заплаща допълнително такса. 
  3. Издаването на дубликати/копия на документи от досието на пациента за представяне пред ТЕЛК се заплаща по ценоразпис
  4. Изследванията, изисквани от ТЕЛК, ако не са високоспециализирани, се заплащат по цени на медико-диагностичната лаборатория. 
  5. Консултациите за ТЕЛК, извършвани от СИМП с направление бл. МЗ-НЗОК № 6 (талон за ЛКК) не следва да се заплащат по цени за свободен прием, т.к. специалистите получават от НЗОК заплащане за извършената от тях консултативна помощ с направление бланка МЗ-НЗОК № 6.

Информацията е актуална към 01.2019 г.

Posted on by

Ценоразпис на медицински и административни услуги

Ценоразпис на медицински и административни услуги в АИППМП – д-р Виктория Чобанова

Ценоразпис 2025 (в сила от 01.06.2025 г)

Цени на изследвания, свързани с КОВИД-19 и други инфекции: 

  1. Количествено изследване на антитела (венозна кръв) – извършва се в лаборатория – по цени на лабораторията
  2. Бърз антигенен тест за различни инфекции, вкл. комбиниран тест (назофарингеален секрет) – 20.00 лв
  3. Ехографско проследяване на измененията от КОВИД-19 в белите дробове  – 40.00 лв

Други диагностични изследвания, извършвани в практиката: 

  1. 24-часово мониториране на артериалното налягане с интерпретация на резултатите – 40.00 лв
  2. 24-часово мониториране на ЕКГ с интерпретация на резултатите – 40.00 лв

Всички изследвания в лечебното заведение се  извършват с предварително записан час.