Категория: Нормативна основа

Posted on by

Подлежащи на имунизации през 2019 година

Задължителни имунизации в България (съгласно Наредба 15)

Съгласно Наредба 15 за имунизациите в Република България описаните имунизации са задължителни за всички граждани на страната ни, включително за тези с прекъснати осигурителни права. 

Неявилите се за имунизация в определените срокове подлежат на санкции  50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо. Актовете за административни нарушения се налагат от РЗИ въз основа на данните за проведените имунизации, които лечебните заведения предоставят задължително на институциите. 

Всички лица, които по различни причини не са се явили на имунизация предходните години, следва незабавно да се свържат със своя ОПЛ за провеждане на пропуснатата имунизация и да си осигурят час за преглед 

Всички лица родени през 1924 г., 1934 г., 1944 г., 1954 г., 1964 г., 1974 г., 1984 г., 1994 г., 2002 г. и 2007 г. подлежат на задължителна имунизация срещу тетанус и дифтерия с ваксина Td. Срок за имунизиране от – 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

Всички лица родени през през 2008 г. и през 2012 г., подлежат на задължителна проба Манту за наличие на имунитет срещу туберкулоза, провеждана с PPD и евентуално имунизиране срещу туберкулоза с ваксина BCG при отрицателна проба. Срок за имунизиране от – 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г. 

Всички лица родени през 2013 г., подлежат на задължителна имунизация срещу тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит с ваксина Тетраксим. Срок за имунизиране от – 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

Всички лица, родени през 2007 г., подлежат на задължителна имунизация срещу морбили, паротит и рубеола с ваксина M-M-R vaxPro или Priorix в зависимост от осигурените от РЗИ видове ваксини. Срок за имунизиране от – 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

 

Всички лица под две годишна възраст в зависимост от възрастта си, подлежат на задължителни имунизации срещу тетанус, дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б, пневмококи, морбили, паротит, рубеола, проверка за белег от BCG имунизацията поставена при раждането, при липса на белег проба Манту и имунизиране срещу туберкулоза при отрицателна проба, с ваксини Infarix hexa, Hexacima, Infarix penta, Pentaxim, Synflorix , M-M-R vaxPro, Priorix , PPD и BCG.

Конкретната ваксина, която ще бъде приложена зависи от възрастта на детето и от осигурените от РЗИ видове ваксини. Точните дати за провеждане на имунизациите ще разберете от семейният лекар на детето, на който трябва да се обадите, за да уточните датите и часовете на имунизиране и видовете ваксини, които ще бъдат приложени. Родителите са задължени да водят децата си на консултация при семейният лекар всеки месец до навършване на една годинка на детето и веднъж на тримесечие до навършване на две годинки. Провеждането на имунизациите може да се уточни и по време на консултацията.

Свържете се с Вашия личен лекар, за да уговорите дата и час за извършване на профилактичния преглед и имунизацията. Час за преглед можете да запишете и на тел. 0886 178 625, както и през сайта

Препоръчителни имунизации

Препоръчителните имунизации не са задължителни и неприлагането им не води до административни санкции.

Препоръчителните имунизации предпазват от сериозни заболявания, някои от които могат да завършат с трайни увреждания, включително смърт на заболялия. 

Поради голямата значимост и ефективност, някои от препоръчителните ваксини са осигурени и достъпни за определени групи пациенти безплатно, като стойността на ваксината се поема от бюджета за здравеопазване на МЗ.  

За 2019 година са достъпни без заплащане следните ваксини: 

  1. Ваксинация срещу ротавирусни инфекции – за деца от 8 до 20 навършени седмици. Ваксината се прилага през устата и предпазва от най-тежките чревни инфекции – ротавирусните гастроентерити, които в кърмаческа възраст водят до тежко обезводняване на бебето, хранителна непоносимост след преболедуване. Понякога ротавирусните гастроентерити могат да причинят смъртта на бебето. 
  2.  Ваксинация срещу папиломавирусни инфекции – за девойки на 12 или 13 годишна възраст. Имунизацията се прави мускулно с 2 или 3 дози ваксина и води до траен имунитет срещу папиломавирусни инфекции. Доказано е, че папиломавирусите са причина за повече от 95 % от случаите на карцином на маточната шийка при млади жени (до 35 годишна възраст) и че ваксинираните девойки са защитени от развитие на карцином на маточната шийка в над 98 %.
  3.  Ваксинация срещу сезонния грип – за лица над 65 годишна възраст. От 2019 година ще бъдат осигурени безплатно ваксини срещу сезонния грип за лицата на 65 годишна възраст. Поради относително слабия имунитет и придружаващите заболявания тези лица са с повишен риск от усложнения и боледуват по-тежко от грип. След преболедуване от грип имунитетът спада за още няколко месеца, през които някои от хората се разболяват от други сезонни вирусни инфекции. Противогрипните ваксини се поставят мускулно или подкожно след преглед от лекар. 

Видовете ваксини, техните противопоказания, съвместимости и сроковете за поставянето им са подробно описани в Наредба 15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България.

Допълнителна подробна информация за състав, показания, противопоказания, странични действия, както и начини и срокове на поставяне, на отделните видове ваксини може да прочетете в „кратката характеристика“, които са общодостъпни в интеренет сайта на Изпълнителна агенция по лекарствата. 

Информацията е актуална за 2019 г. 

Posted on by

Кога ОПЛ може да откаже медицинска помощ?

Адвокат Мария Петрова

Адвокат Мария Петрова - кога ОПЛ може да откаже преглед или лечение

Posted on by

Задължения на пациентите

Задължения на пациентите

При ползване на медицинска помощ в България, пациентите имат конкретни задължения, разписани в законите, наредбите и в НРД. 

Пациентите са длъжни да знаят и спазват своите задължения. Неспазването на задълженията може да доведе до:

  • намаляване на качеството на медицинските грижи
  • недостатъчен ефект върху здравето на пациентите, включително до заплаха за здравето както на самия пациент/негов родител, така и на цялото общество. 

За част от задълженията са предвидени санкции за пациентите. Например за неспазването на задължението за явяване за имунизация или профилактичен преглед е предвидена санкция в Закона за здравето в размер 50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо нарушение. 

Неспазването на задълженията на пациентите за тяхното поведение в лечебното заведение може да доведе до глоби и затвор за нарушителя (съгласно Наказателния кодекс) – в случаите на агресивно поведение, включително вербална агресия (агресия с думи – заплахи, непристоен речник, обиди, скандали и др. подобни).

Неспазването на задължението за придържане към предписаната лечебна схема е свързано с влошаване или недостатъчно подобряване на здравното състояние, като в същото време снема отговорността на лекаря за влошаването на състоянието. 

Медицинската помощ е съвместна дейност между лекаря, даващ насоки за поведение, и пациента, изпълняващ назначенията. Успехът на медицинската помощ изисква  взаимоотношения на доверие и взаимодействие между лекаря и пациента. Лекарят може да помогне в много случаи, но без активното участие на пациента в лечението трудно може да се постигне добър резултат. 

Задължения на пациентите в нормативните документи към 04.2019 г.

  1. Да се грижи за собственото си здраве (Закон за здравето)
  2. Да не уврежда здравето на другите (Закон за здравето)
  3. Да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му (Закон за здравето)
  4. Да спазва установения в този Правилник ред за оказване на медицинска помощ (Закон за здравето)
  5. Да посещава (или да заведе детето си за) задължителните профилактични и диспансерни прегледи и да извършва назначените от лекаря изследвания, консултации и имунизации.
  6. Да изпълнява точно предписанията на лекаря при лечение на заболяванията (Закон за здравното осигуряване).
  7. Да спазва изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД (Закон за здравното осигуряване)
  8. Да заплаща редовно дължимите здравни осигуровки (Закон за здравното осигуряване)
  9. Да съдейства за поддържане на обществения ред и за опазване на чистотата и имуществото на лечебното заведение при изчакване за преглед в чакалнята.
  10. Да се отнася с уважение към човешкото и професионално достойнство на лекуващия го лекар и неговия екип.
  11. Да представя при посещение при лекаря здравноосигурителна книжка или документ за самоличност
  12. Да заплаща определените със ЗЗО суми или сумите по договор с доставчика на административни услуги за всяка медицинска консултация (преглед,консултация по медицински проблем, обсъждане на резултати от изследвания и консултации, корекция на лечебна схема, медицински съвет по друг повод), определените в ценоразпис суми за услуги извън включените в Наредба 3.

Информацията е актуална към 04.2019 г. 

Posted on by

ОПЛ и спешна помощ

Задължения на ОПЛ по оказване на спешна медицинска помощ

Терминът „спешно състояние“ е дефиниран в медицинския стандарт по спешна помощ. Под спешно състояние се разбира остро състояние или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. 

 

Определението на термина „спешна медицинска помощ“ е в Наредба № 25 от 4.11.1990 г. за оказване на спешна медицинска помощ. 

Чл. 2. Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.

Наредба 24 от 04.11.1999 г. определя кога пациент със заболяване е обект на спешна медицинска помощ: 

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са:

  1. Всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;
  2. Болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП);
  3. Лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните;
  4. Жени със започващо раждане или аборт;
  5. Деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ;
  6. Болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.

Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

Спешната помощ в България се организира и финансира от държавата.

Съгласно Наредба 3 за основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, ОПЛ оказва спешна помощ само при спешни състояния, възникнали на територията на лечебното заведение (в кабинета или в чакалнята):

  1. Оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента:

4.1. осигуряване на свободна проходимост на горните дихателни пътища (поставяне на въздуховод, трахеална пункция);

4.2. изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж;

4.3. осигуряване на периферен венозен източник и инфузия на лекарствени продукти;

4.4. електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане.

Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние на територията на лечебното заведение, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут до пристигането на екип на СМП.

Личния лекар не изпълнява спешна помощ на адрес. Поемането на спешните  случаи в дома на пациента, на работното място или на обществено място се осъществява чрез повикване на тел. 112 от Спешна помощ. 

Информацията е актуална към 04.2019 г.

Posted on by

Профилактични прегледи на деца

Детска консултация - колко често, какво включва, защо?

Профилактичните прегледи при деца се извършват от раждането на детето до навършване на 18 годишна възраст. 

Профилактичните прегледи при деца са задължителни по закон. Предвидена е санкция в размер 50 лв за първо нарушение и 100 лв за всяко следващо за родители, които не водят децата си на задължителните профилактични прегледи и имунизации. 

Редовното посещение на детската консултация и профилактичните прегледи на учениците са необходимо условие за получаване на социални помощи, месечни добавки за отглеждане на дете, посещение на дете в детска градина или училище, участие на дете в екскурзия. Информация за редовно проведени профилактични прегледи се изисква от много институции във връзка с различни процедури. Всичко това показва значението, което обществото придава на отглеждането и грижите за децата. Задължение на ОПЛ е да сигнализира в отдел „Закрила на детето“ и в РЗИ за деца, които не са посещавали редовно детската консултация и имат пропуснати имунизации за своята възраст. 

Родителите имат право да изберат дали за тяхното дете ще се грижи ОПЛ или специалист-педиатър. 

Профилактичните прегледи се извършват от ОПЛ/специалист педиатър, който родителите са избрали да се грижи за здравето на детето. Имунизациите на децата се извършват от ОПЛ  на детето. 

Профилактични прегледи на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана от родителите услуга и се извършват срещу заплащане. Имунизациите на деца, нерегистрирани в практиката, са допълнително поискана услуга се извършват само с предварително осигурена от родителите ваксина, съхранявана и транспортирана по регламентирания в нормативните документи начин (в хладилник, съотв. хладилна чанта), след обстоен преглед на детето и при наличие на актуална информация за поставените досега ваксини като вид и дози. 

Профилактичните прегледи на малките деца (до 2 години) се извършват в часовете, определени за детска консултация. Тези часове са предвидени за прегледи на здрави деца. Извършването на детски консултации извън определените часове крие рискове от заразяване на малкото дете в чакалнята от други лица, които имат заразни заболявания (най-често вирусни инфекции)

Първият профилактичен преглед на новороденото се прави по възможност в деня на избора на личен лекар на детето. Ако детето е в болница в този ден, първият преглед се извършва веднага след изписването му от лечебното заведение за болнична помощ. За първия преглед е необходимо родителите да представят на ОПЛ епикризата на детето от родилно/детско отделение. Информацията в епикризата е изключително важна, за да може Вашият лекар да предостави най-добрите грижи за Вашето дете. 

Честотата на профилактичните прегледи е регламентирана в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. Спазването на тази честота е необходимо условие за получаване на социални помощи, детски добавки, посещение в детска градина и училище. Неспазването на честотата на профилактичните прегледи е основание за сигнализиране на отдел „Закрила на детето“.  Дете с нередовни профилактични прегледи не може да постъпи в детска градина и не може да посещава училище. 

След избора на ОПЛ на детето в първия календарен месец новороденото трябва да бъде прегледано двукратно (през 15-20 дни). 

В периода от 1 месец до 1 година детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед  в детската консултация всеки месец. 

В периода от 1 до 2 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 4 пъти, през интервали не по-малки от 2 месеца. При изоставане с имунизациите Вашият ОПЛ ще определи кога да доведете детето за извършване на пропуснатите имунизации. 

В периода от 2 до 7 години детето трябва да бъде водено за профилактичен преглед 2 пъти годишно, през интервали не по-малки от 4 месеца. 

В периода от 7 до 18 години детето трябва да посети ОПЛ за профилактичен преглед 1 път годишно. 

Профилактичният преглед на детето включва:

  1. Подробна анамнеза от майката или друго лице, което се грижи за детето, относно: поведението на детето, новите умения/знания, проблеми на майката с отглеждането на детето, с какво се храни детето, има ли затруднения в храненето, има ли признаци на здравни проблеми (напр. диария, повръщане, кашлица, обриви, неспокоен сън, гърчове и др.)
  2. Обстоен преглед на детето със скрининг за прояви на здравни проблеми. В различните възрастови групи ОПЛ извършва скрининг на различни здравни проблеми и по тази причина дейностите, включени в профилактичния преглед, са различни.
  3. Измерване на ръст, тегло, обиколки на тялото и на главата  с оценка за физическото развитие на детето.
  4. Оценка на нервно-психическото развитие на малките деца и на интелектуалното развитие на големите деца.
  5. Ориентировъчна оценка на зрението и слуха на детето – на 6-ия месец, 12-ия месец, 5-та година (зрение) и ежегодно за децата над 7 години (зрение).
  6. Оценка за дисплазия на тазобедрената става – при първи преглед и на 4-месечна възраст
  7. Оценка на половото съзряване (при ученици)
  8. Здравни съвети за: начина на хранене (включително запазване на кърменето), начина на отглеждане, начина на справяне с чести проблеми (напр. обриви, колики, плач, неспокойствие и други), закаляване, осигуряване на безопасна среда в дома, предпазване от инфекции и др. 
  9. Извършване на задължителните имунизации съгласно имунизационния календар на Република България

Изследванията, предвидени в рамките на профилактичната програма, са:

  • Пълна кръвна картина и урина, изследвани в лаборатория – на 6 месеца,  на 12 месеца и на 3 години (ПКК и СУЕ)
  • Скринингово ехографско изследване за патология на бъбреци и надбъбречни жлези – на 6 месеца (извършва се от специалист по детска нефрология или по образна диагностика с направление от ОПЛ)
  • Скринингово изследване за чревни паразити – 1 път годишно в периода от 2 до 7 години.
  •  Скринингово изследване за протеин в урината – ежегодно във възрастта от 7 до 18 години

Имунизациите са задължителни (изискват се за всяко дете) и препоръчителни (препоръчват се за предпазване от заболявания, но се извършват по желание на родителите след информиране от лекаря). 

Задължителните имунизации са регламентирани в Наредба 15 за имунизациите в Република България. Задължителни имунизации съгласно последната редакция на имунизационния календар са: 

  1. Имунизация срещу хепатит В – в три приема (в родилно отделение, на 1-ия месец и на 6-ия месец) – когато се прави като самостоятелна ваксина, или само в родилно отделение (когато се прави в комбинация с друга ваксина)
  2. Имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В – в три приема (2-ри, 3-ти и 4-ти месец) и реимунизация на 14-ти месец – прави се с петвалентна ваксина или с шествалентна ваксина (с включена ваксина срещу хепатит В)
  3.  Имунизация срещу туберкулоза – прави се в родилно отделение, на 7-ия месец се проверява има ли реакция на организма (белег от имунизацията). При липса на белег се прави проба Манту на бебето и при необходимост се прави реимунизация. С Манту се проверяват и децата на 11-годишна възраст за наличие на имунитет срещу туберкулозата, като при спадане на имунитета се реимунизират. 
  4. Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола – прави се на 13 месечна възраст с комбинирана ваксина.  Реимунизацията се прави на 12-годишна възраст.
  5. Имунизация срещу пневмококови инфекции – прави се с моноваксина на 2-ия, 3-ия и 4-ия месец и реимунизация на 12-ия месец
  6. Реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит се прави с еднократна ваксинация на 6-годишна възраст.
  7. Реимунизация срещу тетанус и дифтерия се прави на 12 и на 17 годишна възраст. 

Препоръчителните имунизации, които в момента се правят безплатно на децата по желание на родителите (по програми на МЗ) са: 

  1. Имунизация срещу ротавируси – прави се чрез приемане на ваксината през устата в двудозова или в тридозова схема (в зависимост от биопродукта) – първата доза се дава на бебето след навършване на 6 седмици, а втората – най-малко 4 седмици след първата, но не по-късно от 20-та седмица. Ротавирусите причиняват тежки диарии при малки деца, налагащи хоспитализация, като е възможен и смъртен изход при тежко протичане. Ваксинацията срещу ротавируси намалява вероятността от ротавирусен гастроентерит в над 98 % от случаите. 
  2. Имунизация срещу човешки папиломавирус – на девойки на 12 и 13 години, с двудозова или тридозова схема – след извършване на задължителните за възрастта ваксинации. Човешкият папиломавирус е основен причинител на рака на маточната шийка, който засяга млади жени (20-35 години), протича тежко и често завършва със смърт. Имунизацията срещу папиломавируси предпазва от развитие на рак на маточната шийка в над 95 % от случаите.

Информацията е актуална към 01.2019 г. 

Posted on by

Какво включва профилактичният преглед за лица над 18 години?

Какво включва профилактичният преглед?

Профилактичният преглед в България е задължителен за всички – здравноосигурени и с прекъснати осигурителни права.  Задължението е регламентирано в Закона за здравето. За неявяване на профилактичен преглед/имунизация в Закона е предвидена санкция в размер на 50 лв за първо неявяване и 100 лв за всяко следващо. Пациентите с прекъснати здравноосигурителни права заплащат дейностите, включени в профилактичния преглед. 

Вашият лекар може да ви подсети за явяването на профилактичен преглед, но не е задължен да прави това. Задължение на лекаря е да извърши профилактичния преглед в обем, регламентиран в Наредба № 8 за профилактичните прегледи и имунизациите. 

Профилактичният преглед представлява експертна оценка за състоянието на  Вашето здраве по определени в Наредба № 8 критерии с оглед скрининг и ранна диагностика на сериозни заболявания в стадий, когато тяхното лечение е възможно и ефективно, както и оценка на риска от развитие на някои заболявания.  Това се извършва чрез клиничен преглед, апаратни и лабораторни изследвания съгласно Наредба 8.

Пропускането на профилактичния преглед може да доведе до закъснение в диагностиката, по-неефективно лечение и развитие на усложнения от заболявания. 

Профилактичният преглед на лица над 18 години се извършва един път годишно. 

Медицинските дейности, които са включени в профилактичния преглед, зависят от Вашата възраст. По преценка на лекаря, в зависимост от здравното Ви състояние, могат да бъдат назначени допълнителни изследвания и/или консултации за уточняване на Вашето здравно състояние. 

Профилактичният преглед включва: 

  1.  Анамнеза (въпроси от лекаря към Вас) за сегашни и минали здравни проблеми, за наличие на определени заболявания сред Вашите кръвни родственици (диабет, ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания, ракови заболявания и др.), вредни навици (тютюнопушене, алкохолна консумация и др.); за жените – кратка гинекологична анамнеза.
  2. Оценка на индекса на телесна маса – чрез измерване на ръст, тегло, коремна обиколка. 
  3. Скрининг за артериална хипертония – измерване на артериално налягане
  4. Скрининг за ритъмни нарушения и промени в клапния апарат – чрез преслушване на сърдечните тонове
  5. Скрининг за отклонения в дейността на дихателната система – чрез преслушване на белите дробове
  6. Скрининг за патология на щитовидната жлеза – чрез палпация
  7. Скрининг за патология на лимфните възли – чрез палпация на достъпните зони на струпване на лимфни възли
  8. Скрининг за груба патология на коремните органи – чрез палпация
  9. Скрининг за патология в областта на крайниците и тяхното кръвообращение – чрез оглед и палпация
  10. Скрининг за патологични формации на млечните жлези и указания за самоконтрол на млечните жлези (при жени) – извършва се чрез палпация на млечните жлези. За жените от 50 до 69 години е регламентирана профилактична мамография 1 път на 2 години с направление от ОПЛ.  От 2022 година жените от 30 до 50 годишна възраст подлежат на ехографско изследване на млечните жлези 1 път на 2 години с направление от ОПЛ. 
  11. Скрининг за намалено зрение – чрез ориентировъчна оценка на зрението посредством специални таблици за зрителна острота
  12. Скрининг за ритъмна и проводна патология, нарушено хранене на сърдечния мускул – чрез извършване на ЕКГ
  13. Скрининг за патология на бъбреците и пикочния мехур – чрез изследване на урина с тест-ленти. От 2022 година е предвидено изследване на урина в лаборатория – общо изследване и седимент – на 5 години, за всички  пациенти от 20 до 65 годишна възраст, заедно с назначените други лабораторни изследвания.  
  14. Скрининг за карцином на маточната шийка (при жени от 30 навършени до 40 навършени години) – чрез издаване на направление за специалист по акушерство и гинекология за вземане на цитонамазка и изпращането на пробата за изследване. Изследването се прави ежегодно, като след 2 отрицателни резултата от цитонамазка скринингът се извършва на 3 години.  
  15.  Скрининг за карцином на простатата (при мъже над 50-годишна възраст) – чрез вземане на кръвна проба за изследване на PSA (туморен маркер за заболявания на простатата) и свободен PSA 1 път на 2 години. 
  16. Скрининг за риска от развитие на диабет в следващите 10 години – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, предходни изследвания. При установен умерен и висок риск от диабет ОПЛ назначава изследване на кръвна захар и/или гликиран хемоглобин. 
  17. Скрининг за риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания в следващите 10 години (1 път на 5 години за мъже, навършили 40 години и жени, навършили 50 години) – въз основа на данни от прегледа, фамилната анамнеза, изследвания на липиден профил. Не се извършва скрининг на лица, които имат регистрирано сърдечно-съдово, мозъчно-съдово заболяване или бъбречна недостатъчност. 
  18. Скрининг за левкемии и анемии (за лица от 20 до 65 години – 1 път на 5 години; за лица над 65 години – ежегодно) – чрез изследване на пълна кръвна картина.
  19. Скрининг за заболявания на черния дроб – за лица от 20 до 65 години 1 път на 5 години се назначават изследвания на АСАТ и АЛАТ. 
  20. Скрининг за хроничен хепатит В и С –  за лица от 40 до 65 години 1 път на 5 години в годината, в която навършват съответно 40, 45, 50, 55, 60-годишна възраст   се назначават изследвания за хепатит В и хепатит С с бърз тест с направление от ОПЛ в лаборатория.
  21. Скрининг за подагра –  а лица от 20 до 65 години 1 път на 5 години се назначават изследвания на пикочна киселина с направление от ОПЛ в лаборатория
  22. Задължителни имунизации срещу тетанус и дифтерия на 10-годишен интервал (в годината, в която навършват 25, 35, 45, 55, 65, 75, 85, 95-годишна възраст)
     
При профилактичния преглед можете да представите направени по друг повод изследвания в рамките на календарната година – това ще спести Вашето време, както и ще предотврати повторното назначаване на направени вече изследвания. 
 
По преценка на лекяря могат да бъдат назначени и други тестове и изследвания в зависимост от Вашето здравно състояние. 
 
Изследвания и консултации по желание на пациента не са включени в обема на профилактичния преглед, освен ако Вашият лекар прецени, че са необходими в конкретния случай. 

При желание от страна на пациента и при наличие на медицински показания към профилактичния преглед могат да бъдат включени и допълнителни изследвания срещу заплащане по ценоразпис:  

  • скринингово ехографско изследване на млечни жлези, щитовидна жлеза и/или коремни органи – изключително информативно и позволяващо ранна диагностика на сериозни заболявания, както и проследяване на съществуващи такива
  • скринингово изследване на артериалния и венозния кръвоток в долните крайници чрез периферен съдов доплер – позволява ранна диагностика на нарушено кръвоснабдяване на долните крайници, както и нарушения на венозния отток в тях
  • функционално изследване на дишането – позволява диагностика на ранните стадии на бронхиална астма и ХОББ
  • изследване на окислението на кръвта (пулсоксиметрия) – позволява оценка на начина, по който Вашият организъм използва кислорода
  • поставяне на апарат за 24-часово измерване на артериалното Ви налягане – позволява бърза (за 24 часа) преценка имате ли необходимост от започване или промяна на лечението за високо артериално налягане.

При установен риск от някои заболявания в рамките на профилактичния преглед са предвидени допълнително разяснения от ОПЛ за вида на риска; какво можете да направите, за да го намалите. Могат да бъдат назначени допълнително изследвания и консултации по преценка на Вашия ОПЛ: 

  1. При повишен риск от развитие на диабет – вземане на кръвна проба за изследване на кръвна захар и/или гликиран хемоглобин. Може да се наложи консултация със специалист по ендокринни заболявания в определени случаи. 
  2. При установяване на висок сърдечно-съдов риск  – регламентирана е консултация със специалист кардиолог.
  3. При установяване на риск от развитие на карцином на маточната шийка – консултация със специалист по акушерство и гинекология при патологичен резултат от цитонамазка.
  4. При установяване на риск от развитие на карцином на млечна жлеза ОПЛ преценява необходимостта от консултация (със специалист акушер-гинеколог или хирург) или допълнително изследване. При патологичен резултат от профилактичната мамография консултацията е регламентирана. 
  5. При установен риск от карцином на дебелото черво ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист гастроентеролог. Назначава се изследване на окултни кръвоизливи в лаборатория. 
  6. При установен риск от злокачествено новообразувание на простатата ОПЛ преценява необходимостта от консултация със специалист уролог. При високи стойности на PSA (над 10 ng/ml) консултацията е регламентирана. 

Профилактичният преглед е част от Вашата грижа за Вашето здраве! Не го пропускайте!

Осигурете на лекаря достатъчно време, за да направи профилактичния преглед в необходимия обем - запишете си час за прегледа!

Информацията е актуална към 11.2022 г.

Posted on by

Ценоразпис на медицински и административни услуги

Ценоразпис на медицински и административни услуги в АИППМП – д-р Виктория Чобанова

Ценоразпис 2024 (в сила от 01.01.2024 г)

Цени на изследвания, свързани с КОВИД-19 и др. инфекции: 

  1. Качествено изследване за антитела – IgM и IgG – бърз тест (капка кръв) – 20.00 лв
  2. Количествено изследване на антитела (венозна кръв) – извършва се в лаборатория – 30.00 лв
  3. КОВИД-19 бърз антигенен тест (назофарингеален секрет) – 20.00 лв
  4. Комбиниран бърз антигенен тест за КОВИД-19, грип А, грип В и Респираторно-синцитиален вирус – 30.00 лв 
  5. Бърз антигенен тест за стрептококи група А – 20.00 лв
  6. Ехографско проследяване на измененията от КОВИД-19 в белите дробове  – 40.00 лв

Други диагностични изследвания, извършвани в практиката: 

  1. 24-часово мониториране на артериалното налягане с интерпретация на резултатите – 30.00 лв
  2. 24-часово мониториране на ЕКГ с интерпретация на резултатите – 40.00 лв

Всички изследвания в лечебното заведение се  извършват с предварително записан час. 

 

Posted on by

Безплатни услуги по чл. 82 от Закона за здравето

Безплатно предоставяни услуги по чл. 82 от Закона за здравето

Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

1. медицинска помощ при спешни състояния;

2. профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

3. стационарна психиатрична помощ;

4.  осигуряване на кръв и кръвни продукти;

5.  трансплантация на органи, тъкани и клетки;

6.  задължително лечение и/или задължителна изолация;

7. експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;

8.  заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;

9.  медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването;

10. асистирана репродукция.

(2) Всеки български гражданин ползва:

1.  ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им.

2. пълен обем от противоепидемични дейности;

3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.

(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Информацията е актуална към 01.2019 г.

Posted on by

Заплатени дейности от НЗОК

Заплатени дейности от НЗОК

Капитационно плащане:

Лица от 0 до 18 години-1,85 лв.; Лица от 18 до 65 години-1,20 лв.; Лица над 65 години-1,85 лв.;

Заплащане за осигуряване на достъп до медицинска помощ на ЗОЛ извън обявения работен график на практиката съгласно Наредба № 2 от 2016 г.-0,11 лв.;

Дейност по програма „Детско здравеопазване“ – Профилактични прегледи за лица  от 0 до 1 г. – 13.00 лв.; Профилактични прегледи за лица от 1 до 2 г. – 12.00 лв.; Профилактични прегледи за лица от 2 до 7 г. – 11.00 лв.; Профилактични прегледи за лица от 7 до 18 г. – 10.50 лв;

Задължителни имунизации и реимунизация на лица от 0 до 18 г.- 6.00 лв.; имунизации за РМШ и ротавируси по национална програма – 4.00 лв.;

Дейност по програма „Майчино здравеопазване“- 9,00 лв.;

Дейност по диспансерно наблюдение на ЗОЛ с една диагноза – 12.00 лв.; Дейност по диспансерно наблюдение на ЗОЛ с две диагнози -14.00  лв.; Дейност по диспансерно наблюдение на ЗОЛ с повече от две диагнози -16.30 лв.

Профилактични прегледи на лица над 18 г. – 16.50 лв.

Имунизации на лица над 18 г.- 6.00 лв.;

Инцидентни посещения на ЗОЛ от други здравни райони – 9.00 лв.

Информацията е актуална към 01.2020 г. 

Posted on by — Leave a comment

Какво е включено в услугите, платени от НЗОК

Какво е включено в услугите, заплатени от НЗОК (основен пакет здравни дейности, платени от бюджета на НЗОК)

Актуална от 01.01.2020 г.

1. Запознаване  при първо посещение и при поискване на пациента със структурата, организацията и работния график на лечебното
заведение за първична извънболнична медицинска помощ и квалификацията на медицинските специалисти.

2. Запознаване при първо посещение и при поискване/възникване на необходимост на пациента със съдържанието на здравните дейности, предлагани от лечебното заведение, и начина за тяхното ползване, в това число със:

2.1. вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания и отговорността при неявяване на профилактичен преглед;

2.2. изпълнението на имунизационния календар и отговорността при неимунизиране;

2.3. начина за заявяване на първичен преглед по конкретен медицински проблем, в т. ч. за посещение в дома;

2.4. начина за диспансеризация при наличие на заболяване, подлежащо на диспансеризация;

2.5. начина за насочване към лекар специалист в извънболничната медицинска помощ и медико-диагностично изследване;

2.6. начина за насочване към болнично лечение;

2.7. дейностите, за които се заплаща, размера на дължимите суми, реда и начина на заплащане и за издаване на документ за извършено плащане;

2.8. достъпа на пациента до медицинска помощ извън обявения работен график.

3. Запознаване на пациента с неговите права и задължения.

1. Здравно възпитание:

1.1. Зпредоставяне на информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето, развитие на позитивни здравни характеристики и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения, в това число здравословно хранене, двигателна активност, режим на труд и почивка и други;

1.2. запознаване с рисковите фактори за социално значимите заболявания и вредата от нездравословните навици – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, ниска двигателна активност, нездравословно хранене и други.

2. Семейно здраве:

2.1. комплексна оценка на здравните проблеми на пациента и семейството;

2.2. преконцепционна консултация;

2.3. семейно планиране.

3. Детско здраве:

3.1. промоция на кърменето; 3.2. правилно отглеждане на децата.

4. Групи с повишен медико-социален риск от регистрираните в лечебното заведение лица, обособени по възрастов, полов или друг признак – идентификация, промотивни дейности

1. Извършване на профилактични прегледи съгласно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, в това число:

1.1. планиране на профилактичните прегледи и уведомяване на подлежащите на профилактичен преглед лица за определеното време и място на профилактичния преглед чрез един или повече от следните начини – информационно табло, поставено на общодостъпно място в лечебното заведение, писмо, телефонен разговор, електронно съобщение и други;

1.2. по желание на родителя или настойника насочване на деца към лекар с придобита специалност по детски болести от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ за извършване на профилактичните прегледи и изследвания в случаите, когато общопрактикуващият (личният) лекар няма придобита специалност по детски болести;

1.3. по желание на бременната насочване на бременни към лекар с придобита специалност по акушерство и гинекология от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ за извършване на профилактичните прегледи и изследвания;

1.4. формиране, на базата на резултатите от профилактичните прегледи на лицата над 18 години, на рискови групи от населението с цел профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявания – сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, злокачествени новообразувания и други, съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

1.5. За рисковите групи по т. 1.4:

1.5.1. оценка на рисковите фактори за здравето на пациента;

1.5.2. оценка на вредни навици, водещи до увреждане на здравето;

1.5.3. оценка на риска;

1.5.4. насочване по преценка на общопрактикуващия лекар на лицата, включени в рисковите групи по т. 1.4, за профилактичен преглед веднъж годишно при съответния лекар специалист.

2. Изпълнение на специфични профилактични дейности за пациента и неговото семейство: 2.1. Изготвяне и контрол по изпълнението на семейни програми за:

2.1.1. превенция на безплодието; 2.1.2. превенция на полово предавани инфекциозни заболявания и СПИН;

2.1.3. превенция на нежелана бременност;

2.1.4. превенция на инфекциозни болести и паразитози;

2.1.5. превенция на зависимости;

2.1.6. превенция на лица със злокачествени заболявания на репродуктивната система;

2.1.7. превенция на психичните разстройства.

2.2. Дейности по национални здравни програми, финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, съобразно съответните програми.

1. Диспансеризация на лица със заболявания съгласно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

2. Анализ на резултатите от проведената диспансеризация за диспансеризираните от тях лица със сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет.

1. Карантина на заразно болен и контактни лица.

2. Разясняване на пациента и контактните лица на изискванията за поведение и предпазен режим при съответното инфекциозно заболяване.

3. Извършване на имунизации и реимунизации според имунизационния календар на Република България, в това число планиране и уведомяване на лицата, подлежащи на имунизация или реимунизация, за вида и срока на имунизацията чрез един или повече от следните начини – информационно табло, поставено на общодостъпно място в практиката, писмо, телефонен разговор, електронно съобщение и други.

4. Извънредни имунизации по епидемиологични показания или поради спад в имунизационното покритие, съгласувани с регионалната здравна инспекция – финансират се от бюджета на Министерството на здравеопазването, съгласно чл. 82, ал. 5 от Закона за здравето.

5. Издаване на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и реимунизации и профилактични прегледи на деца съгласно Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.

6. Оформяне на здравно-профилактична карта, предоставяне на данни за извършени задължителни имунизации за възрастта и издаване на медицинска бележка за липсата на контакт със заразно болен, необходими за детска градина, както и отлагане на имунизации при противопоказания в случаите и по реда на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България 

1. Първичен преглед и обща оценка на здравословното състояние на пациента.*

2. Първичен преглед (при нужда от медицинска помощ, по конкретен медицински проблем).

3. Вторични прегледи (в рамките на един и същ медицински проблем).*

4. Оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента:

4.1. осигуряване на свободна проходимост на горните дихателни пътища (с приетите в медицинската практика прийоми, в т.ч. поставяне на въздуховод или трахеална пункция при необходимост/възможност);

4.2. дишане и непряк сърдечен масаж;

4.3. осигуряване на периферен венозен източник и инфузия на лекарствени продукти;

4.4. електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане.

5. Манипулации:

5.1. венозна пункция и вземане на кръв;

5.2. подкожна инжекция;

5.3. мускулна инжекция;

5.4. венозна инжекция;

5.5. венозна инфузия;

5.6. инстилиране на медикаменти през катетър/сонда/дренаж;

5.7. осигуряване на продължителен периферен венозен достъп.

6. Оказване на медицинска помощ в дома на пациента по преценка на личния лекар:*

6.1. Самостоятелно:

6.1.1. първичен преглед при нов медицински проблем;

6.1.2. вторичен преглед при същия медицински проблем;

6.1.3. манипулации по т. 5.

6.2. Съвместна консултация с друг лекар специалист по преценка на лекаря за първична медицинска помощ.

6.3. Домашните посещения се извършват в обявените в графика часове.

7. Назначаване и проследяване провеждането на хигиенно-диетичен режим.

8. Клинико-лабораторни и апаратни диагностични изследвания:

8.1. Самостоятелно: .1.1. Изследване на урина с тестленти: 8.1.1.1. протеин; 8.1.1.2. глюкоза; 8.1.1.3. уробилиноген/билирубин; 8.1.1.4. кетонни тела; 8.1.1.5. pH.  8.1.2. Количествено определяне на глюкоза в кръвта (с глюкомер). 8.1.3. Електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане.

8.2. Определяне на индикациите и обхвата на изследванията и насочване към съответно лечебно заведение за медико-диагностична дейност.*

8.3. Интерпретация на резултатите.

9. Специфични изследвания и процедури (по медицински показания):

9.1. Нервни болести: 9.1.1. клинично изследване за менингиален синдром; 9.1.2. клинични изследвания на моториката с описание на: поза, мускулен тонус, мускулна атрофия, контрактури, мускулна сила и моторен дефицит; 9.1.3. клинично изследване на болева и тактилна чувствителност; 9.1.4. ориентировъчно клинично изследване на черепно-мозъчни нерви; 9.1.5. изследване на мускулни рефлекси; 9.1.6. проби на Lasegue, Kemp, Bragard, Brudzinski, Kernig; 9.1.7. проби за равновесие.

9.2. Детски болести: 9.2.1. оценка на физикалния статус; 9.2.2. ориентировъчно неврологично изследване в неонаталната и детската възраст; 9.2.3. оценка на растежа и развитието при децата (0 – 18 г.) с насоченост към: телесна маса, ръст и телесни пропорции, психомоторно развитие и говор, опорно-двигателна система (изследване за дисплазия на тазобедрените стави), сетивни органи; адекватност в поведението;* 9.2.4. вземане на биологични материали за микробиологично изследване.*

9.3. Ушни, носни и гърлени болести: 9.3.1. ориентировъчно изследване на слух;* 9.3.2. ориентировъчна отоскопия; 9.3.3. ориентировъчна риноскопия; 9.3.4. оглед и палпаторно изследване на горна и долна челюст; слюнчени жлези и лимфни възли, устна кухина, език, тонзили, фаринкс; 9.3.5. предна тампонада на носа; 9.3.6. екстракция на чуждо тяло от външен слухов проход; 9.3.7. промивка на външен слухов проход за отстраняване на церумен.

9.4. Очни болести: 9.4.1. определяне зрителна острота при възрастни и деца – ориентировъчно, без определяне на диоптри;* 9.4.2. оглед на клепачи, слъзни жлези; конюнктива, склера, ирис и зеници; 9.4.3. ориентировъчно изследване на зрителен периметър; 9.4.4. общо изследване за откриване на нарушения в положението и движенията на очната ябълка; 9.4.5. изследване на цветно зрение; 9.4.6. промивка на конюнктивален сак.

9.5. Кожни и венерически болести: 9.5.1. оглед и палпация: на кожа, подкожие и видими лигавици; 9.5.2. оглед на външни гениталии.

9.6. Хирургия, ортопедия и травматология: 9.6.1. хирургичен статус, диагноза на остър хирургичен корем; 9.6.2. ано-ректално изследване – оглед, ректално туширане, палпация на простата; 9.6.3. клинично изследване на опорно-двигателен апарат; 9.6.4. клинично изследване на пациенти с травми; 9.6.5. превръзки (всички видове, включително имобилизация); 9.6.6. механична хемостаза и/или локално приложение на хемостатици; 9.6.7. първична обработка на рана; 9.6.8. опресняване и шев на ръбове на рана; 9.6.9. хирургична обработка на повърхностна рана (вкл. кюретаж); 9.6.10. инцизия на фурункул, карбункул, без разположените в областта на главата и шията; 9.6.11. отстраняване на хирургичен шевен материал;* 9.6.12. отстраняване на акари; 9.6.13. поставяне на назогастрална сонда, без случаи с химично изгаряне на хранопровода; 9.6.14. стомашна промивка; 9.6.15. промивка на пикочен мехур; 9.6.16. катетеризация на пикочен мехур; 9.6.17. вземане на биологични материали за микробиологично изследване от възрастен.*

9.7. Анестезиология и интензивно лечение: 9.7.1. топикална аналгезия; 9.7.2. инфилтрационна аналгезия.

9.8. Психиатрия: 9.8.1. Снемане на общ психичен статус – ориентираност, интелект, памет, емоционална сфера, психомоторика; 9.8.2. Обща оценка на психично здраве и психични отклонения: 9.8.2.1. оценка на депресивност; 9.8.2.2. оценка на тревожност; 9.8.2.3. оценка на суициден риск. 9.8.3. Откриване на зависимости.

9.9. Акушерство и гинекология: 9.9.1. мануално изследване на гърди; 9.9.2. оценка на вторични полови белези; 9.9.3. интерпретиране на резултатите от тест за установяване на бременност; 9.9.4. антенатално изследване на бременна (в рамките на компетенциите);* 9.9.5. мануално асистиране при спонтанно раждане; 9.9.6. вземане на биологични материали за микробиологично изследване; 9.9.7. изследване на гинекологичен статус при бременни, на които се провежда наблюдение на бременността.

9.10. Инжектиране на тетаничен анатоксин.

1. Насочване за консултация:

1.1. определяне на индикации;

1.2. разясняване целите на консултацията;

1.3. анализ и интерпретация на резултати от изследвания и лечение, в т. ч: 1.3.1. при необходимост – обсъждане от личния лекар на състоянието на пациента с лекаря от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, осъществил консултацията.

2. Консултация от разстояние съобразно възможностите за комуникация:

2.1. във връзка с вече обсъждан медицински проблем;

2.2. във връзка с нов медицински проблем.

3. Насочване за хоспитализация:

3.1. Дейности по осигуряване на хоспитализацията: 3.1.1. подготовка на необходимата документация; 3.1.2. насочване на пациента за хоспитализация.

4. Прием на пациент след дехоспитализация:

4.1. запознаване с епикризата и определения следболничен режим/медико-социален план;

4.2. преглед;

4.3. при необходимост обсъждане от личния лекар на състоянието с лекар от лечебното заведение за болнична помощ, извършило хоспитализацията. 

1. Изготвяне на медицинско удостоверение за постъпване на работа на лица от 16- до 18- годишна възраст.

2. Медицинска експертиза на работоспособността в съответствие с Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи:

2.1. издаване на първичен болничен лист;

2.2. издаване на вторичен болничен лист;

2.3. насочване за медицинска експертиза към лекарска консултативна комисия (ЛКК);

2.4. подготвяне на документи и насочване за представяне пред териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) (приложения № 4 и № 5 – комплектоване на необходимите изследвания и консултации на деца под 18 години и лица над 18 години според изискванията за освидетелстване за съответните диагнози).

  1. Общопрактикуващият лекар предприема мерки за осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения си работен график на задължително здравноосигурените лица по един от следните начини: 1.1. Чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител; 1.2. Чрез дежурен кабинет, организиран на функционален принцип на базата на сключен договор по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения с други лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ и утвърден от лечебните заведения график за осигуряване на дейността на кабинета. 1.3. По договор с най-близко разположеното: 1.3.1. лечебно заведение за болнична помощ, което е разкрило дежурен кабинет; 1.3.2. лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „б“ и/или по т. 2, букви „б“, „в“ или „г“ от Закона за лечебните заведения, което е разкрило дежурен кабинет; 1.3.3. лечебно заведение по чл. 10, т. 1 от Закона за лечебните заведения с разкрити филиали за спешна медицинска помощ; 1.4. индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултации по телефона, осъществяване на необходимите дейности в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на общопрактикуващия лекар.
  2. Лечебните заведения, с които общопрактикуващият лекар може да сключи договор по т. 1.3.1 и 1.3.2, както и съответният обслужващ филиал по т. 1.3.3 трябва да се намират на отстояние не повече от 40 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар (относимо за всеки един от адресите на практиката едновременно).
  3. Дежурните кабинети извършват само диагностично-лечебните дейности по т. VI, с изключение на маркираните със знака „*“.
  4. С договорите по т. 1.3 могат да бъдат възлагани само дейности, които могат да бъдат извършвани от дежурни кабинети.

Цените на медицинските услуги, платени от НЗОК, ще бъдат актуализирани след публикуване на анекса към НРД. 

  1. Капитационно заплащане  на лица до 18 години, от 18-65 години, над 65 години
  2. Профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ – деца до 1 година, от 1 до 2 години, от 2 до 7 години, от 7 до 18 години
  3. Профилактични прегледи по програма Майчино здравеопазване (бременни и родилки, избрали наблюдението на бременността да се извършва от ОПЛ) 
  4. Профилактични прегледи на лица над 18 години. Профилактични прегледи на лица с риск от развитие на заболяване
  5. Диспансерни прегледи на лица с 1 диспансерно заболяване, с 2 диспансерни заболявания, с 3 и повече диспансерни заболявания
  6. Имунизации на лица до 18 години, над 18 години, поставяне на препоръчителни имунизации по програми на МЗ
  7. Прегледи на пациенти от друг здравен район по повод остро заболяване
  8. Осигуряване на достъп до медицинска помощ извън работния график на ОПЛ 

Информацията е актуална към 01.2020 г.