Температурата се измерва с термометър. 

Съществуват няколко начина за измерване на температурата, като температурата се счита за повишена, ако е:

• 38.0 С или по-висока при измерване в ануса, в ухото или темпорално;
• 37.8 С или по-висока при измерване с биберон/залъгалка или орално
• 37.2 С или по-висока при измерване аксиларно (под мишницата)

Измерването на температурата в ухото не е надеждно под 6-месечна възраст

• Детето не се движи или трудно се движи
• Детето е не може да бъде събудено
• Детето диша затруднено със синкави устни
• Детето има лилави или кръвенисти петна или точки по кожата
• Ако мислите, че животът на детето е в опасност

• Вратът на детето не може да се сгъне така, че брадичката да докосне гръдния кош
• Детето е под 1 година и фонтанелата (меката част на главата) е изпъкнала или отекла
• Детето трудно се събужда или не е жизнено, когато е будно
• Детето действа или говори объркано
• Детето е имало гърч по време на треска.
• Детето има затруднения в дишането
• Детето много трудно преглъща течности
• Детето е на възраст под 12 седмици и има температура
• Детето има температура над 40 С
• Детето плаче непрекъснато или когато го докоснете или преместите
• Детето не може да мърда някоя ръка или крак
• Подозирате дехидратация (не е отделило урина за повече от 8 часа, урината е тъмна, устата е много суха и няма сълзи)
• Детето има парене или болка при уриниране
• Детето има понижен имунитет (раково заболяване, СПИН, трансплантация на орган, взема орални кортикостероиди
• Детето изглежда много болно
• Вие считате, че детето ви трябва да бъде прегледано и проблемът е спешен.

• Детето е на възраст 3-6 месеца и има повишена температура
• Детето е на възраст 6-12 месеца и има повишена температура повече от 24 часа без други симптоми (напр. кашлица или диария)
• Повишената температура продължава повече от 3 дни
• Детето отново е повишило температура, след като е нямало повишена температура повече от 24 часа
• Мислите, че детето трябва да бъде прегледано, но проблемът не е спешен

• Имате някакви въпроси или опасения

• Има повишена температура и изглежда леко болно.

• 37.8-38.5 С – леко повишена температура. Тя е полезна и подпомага оздравяването
• 38.6-39.5 С – умерено повишена температура, полезна
• 39.6-40.5 С – висока температура, причинява дискомфорт, но не уврежда
• 40.6 – 42.0 С – много висока температура, важно е да се понижи
• Над 42.1 С – увреждаща температура, самата температура може да увреди мозъка

• Предлагайте на детето си много студени течности за пиене. Това ще му помогне да се справи с дехидратацията
• За бебето – облечете го в една лека дрешка и го завийте с едно леко одеало. Не го завивайте с много завивки – това може да повиши температурата му. Внимавайте: детето може лесно да бъде прегрято. То не може да се отвие или съблече, ако му стане твърде топло.
• При температура под 38.5 С лекарства за понижение на температурата рядко са необходими. Тази температура рядко причинява оплаквания. Тя помага на тялото да се пребори с инфекцията.
• Ако се налага да дадете медикамент, съобразете се с препоръчаните от Вашия лекар дози. Целта на лечението не е нормализиране на температурата, а понижението с 1-1.5 С. Никога не давайте аспирин на децата – той може да причини сериозни заболявания, вкл. смърт на детето. Не комбинирайте медикаменти, съдържащи парацетамол и ибупрофен – няма да имат по-добър ефект, но детето може да получи странични ефекти.
• Можете да приложите влажни компреси при висока температура (над 39.6 С), ако не спада след прилагане на медикаменти. Използвайте затоплена вода (29.5-32 С). Ако детето получи тръпки или стане студено, спрете компресите или леко затоплете водата. Не обтривайте детето с алкохол – това може да причини кома.

Не започвайте самолечение с антибиотици. Много често повишената температура се дължи на вирусни инфекции или други състояния (прегряване, дехидратация, силна уплаха), които не се влияят от антибиотично лечение. 

Ако е необходимо лечение с антибиотик, то ще бъде назначено при преглед от лекар. Самолечението с останали от предишни заболявания антибиотици или по препоръка на съседи и познати най-често е свързано с неправилно приложение на антибиотика (като вид, доза, честота на приема, лекарствени взаимодействия) и причинява повече вреди, отколкото ползи. Самолечението с антибиотик е основна причина за разширяващата се резистентност (устойчивост) на микроорганизмите към прилаганите в практиката антибиотици.