Терминът „спешно състояние“ е дефиниран в медицинския стандарт по спешна помощ. Под спешно състояние се разбира остро състояние или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. 

Определението на термина „спешна медицинска помощ“ е в Наредба № 25 от 4.11.1990 г. за оказване на спешна медицинска помощ. 

Чл. 2. Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.

Наредба 24 от 04.11.1999 г. определя кога пациент със заболяване е обект на спешна медицинска помощ: 

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са:

1. Всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;
2. Болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП);
3. Лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните;
4. Жени със започващо раждане или аборт;
5. Деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ;
6. Болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.

Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

Спешната помощ в България се организира и финансира от държавата.

Съгласно Наредба 3 за основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, ОПЛ оказва спешна помощ само при спешни състояния, възникнали на територията на лечебното заведение (в кабинета или в чакалнята):

4. Оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента:

4.1. осигуряване на свободна проходимост на горните дихателни пътища (поставяне на въздуховод, трахеална пункция);

4.2. изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж;

4.3. осигуряване на периферен венозен източник и инфузия на лекарствени продукти;

4.4. електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане.

Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние на територията на лечебното заведение, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут до пристигането на екип на СМП.

Личния лекар не изпълнява спешна помощ на адрес. Поемането на спешните  случаи в дома на пациента, на работното място или на обществено място се осъществява чрез повикване на тел. 112 от Спешна помощ.