БЕНКИ
Бенките са често срещани образувания на кожата. Те представляват малки оцветени петна по кожата, причинени от разрастване на пигментни клетки. Обичайно се появяват в детството и юношеството. Повечето хора имат 10-40 бенки, които не изискват каквато и да е намеса, освен ако променят формата, размера или цвета си.
Повечето бенки са доброкачествени и никога не се променят в атипични и злокачествени.
Те могат да бъдат овални или кръгли, с различна големина, меки при натиск, плоски или надигнати над кожата, с гладка или неравна повърхност. От бенката могат да растат косми.
На цвят бенките могат да бъдат кафяви, бежови, черни, червени, сини или лилави. Повечето доброкачествени бенки са с големина до 6 мм.
Бенки могат да се развият навсякъде по тялото, включително в окосмената част на главата, под ноктите, между пръстите на ръцете и краката.
Нормално е:
- бебетата да се родят с бенки. Някои вродени бенки могат да имат неправилна форма и да са с размери 10-20 и повече сантиметра, без това да е проява на атипизъм.
- да се появяват нови бенки – особено при деца и подрастващи.
- бенките да променят цвета си – да избледнеят или да изчезнат с възрастта, както и да потъмнеят в пубертета, бременността и менопаузата (това е свързано с хормонални промени).
Понякога бенката може да се трансформира в кожен рак – меланом. Затова е необходимо бенките и другите пигментни петна да се наблюдават.
Използва се акронимът ABCDE за определяне на атипичните бенки:
А – асиметричен вид. Двете половини на бенката изглеждат различно.
В – граници (border). Вглеждайте се в бенки, които са с неправилни, фестонирани или назъбени граници.
C – цвят (color). Търсете бенки, които са променили цвета си, цветът им не е еднакъв във всички части или имат няколко цвята.
D – диаметър. По-често атипичните промени настъпват в бенки с диаметър над 6 мм.
Е – промяна (evolving). Наблюдавайте бенки, които са променили своя размер, външен вид, цвят, дебелина, особено ако част от бенката или цялата бенка са станали черни. Атипичните бенки могат да причинят и други симптоми, като сърбеж или кървене.
Злокачествените (ракови) бенки, могат да имат много различен външен вид. Някои могат да показват всички изброени атипични симптоми. Други могат да имат само един или два от атипичните симптоми.
Доброкачествени бенки
Злокачествени бенки (меланом)
Кога да потърсите консултация с лекар?
Потърсете вашия лекар, ако нова или съществуваща бенка:
- изглежда необичайно
- стане по-голяма или по-надигната над кожата
- промени цвета, стане по-тъмна или се появят повече от 2 цвята
- започне да сърби, да образува корички на повърхността, да се лющи или да кърви
Как да намалим риска от меланом?
Меланомът е основното усложнение на бенките. Някои хора имат по-висок риск от превръщане на бенките в меланом. Факторите, които увеличават риска от меланом, са:
- Вродени бенки с голям размер. При децата бенките се считат за големи, ако са повече от 5 см в диаметър. Дори големите бенки рядко се превръщат в рак, и почти никога преди пубертета.
- Наличие на необичайни (атипични) бенки. Често те са по-големи от 6 мм, имат тъмно кафяв център и по-светли, неравни граници.
- Наличие на много бенки. Наличието на повече от 50 бенки по тялото показва повишен риск от меланом. При хора под 50 години наличието на 20 или повече бенки на една от ръцете показва повишен риск от меланом.
- Минала или фамилна анамнеза за меланом. Меланом в миналото или близки роднини с меланом водят до повишен риск от злокачествена трансформация на бенки.
Опознайте локализацията и външния вид на вашите бенки. Редовно преглеждайте кожата си и търсете атипични промени на бенките. Желателно е да оглеждате бенките си 1 път месечно, особено ако имате данни за наследственост (роднина с меланом). Използвайте огледало, за да видите всяка част от кожата, от главата до петите, включително окосмената част на главата, пръстите, дланите, ноктите, предмишниците и мишниците, краката, стъпалата, включително зоните между пръстите на ръцете и краката, гърдите и корема, гърба, вкл. кожата на седалището и около половите органи.
Вземете мерки да предпазите кожата си от ултравиолетовата (UV) радиация на слънцето и солариумите. UV радиацията повишава риска от меланом. Децата, които не се пазят от слънцето, имат повече бемки.
- Избягвайте излагане на слънце в пиковите часове (между 11.00 и 15.00 ч). Планирайте активностите навън в други часове дори времето да е облачно или да е студено (през зимата).
- Пазете се от слънчево изгаряне. Меланомът по-често възниква на местата, които преди години са били с изгаряне. Кожата „помни“ изгарянията.
- Излагайте се на слънчевите лъчи постепенно. Ограничете експозицията на слънце до 30 минути в първия ден.
- Използвайте UV протектори с SPF 15 или повече поне 30 минути преди да излезете. Прилагайте протектора на всеки 2 часа или по-често, ако плувате или се изпотявате.
- Покрийте тялото си. Използването на слънчеви очила, широкополи шапки, дрехи с дълги ръкави и други предпазни мерки могат да намалят увреждащото действие на UV лъчи. Някои облекла са фабрично третирани да блокират UV лъчи.
- Избягвайте солариумите и соларни лампи за образуване на тен. Те излъчват UV лъчи и могат да увеличат риска от кожен рак.
- Споделете със своя общопрактикуващ лекар, ако имате и минимално съмнение за промяна в някоя бенка.
Ако вашият ОПЛ има съмнение за меланом, той ще назначи консултация с тесен специалист (дерматолог или онколог). Желателно е да направите консултацията в рамките на 2 седмици.
Лечението на меланома е оперативно – отстраняване на злокачествената бенка. Може да бъде назначена и допълнителна химиотерапия, ако лекуващият екип прецени за необходимо.
Не е необходимо да се отстранява доброкачествена бенка. В случаите, когато е в област, изложени на постоянно триене, или представлява козметичен дефект, може да се обсъди нейното отстраняване и подходящия метод – хирургично лечение, лазерна терапия, криотерапия.
По материали от NHS и Mayo Clinic, 21.4.2019 г